Конституцията е договор сключен между гражданите и институциите, които са избрали да ги управляват. Когато не се спазва този договор от страна на държавата, гражданите имат право да потърсят правата и законните си интереси съгласно Чл. 56 пред съда, който е независим и безпристрастен в отношенията между гражданите и държавното управление съгласно Чл. 117. (1) Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Тази защита е необходимо условие за упражняването на правата на гражданите записани в Конституцията и осигуряване на  условия на правна сигурност и стабилен правов ред. Съгласно Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива (3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона, а според Чл. 48. (1) гражданите имат право на труд и държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. От друга страна държавата ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите Чл. 105(1) и е длъжна да осигурява обществения ред и националната сигурност Чл. 105(2), за да са в състояние гражданите и стопанските субекти да упражняват правата си по договора.

В тази връзка, Министерски съвет като висш колективен орган на изпълнителната власт има конституционна делегация да издава нормативни актове - да регулира по определен начин дадени обществени отношения. Като такъв орган Министерски съвет притежава обща компетентност и оглавява системата на изпълнителната власт. Упражняването на държавна власт има за основна цел защита на признатите  и гарантирани от Конституцията и законите субективни права и интереси на отделни граждани, като непредприемането на конкретни действия, целящи обезпечаване на нормалното упражняване на гарантирани права и законни интереси на отделни граждани представлява противоправно поведение.   Проблемът с противозаконно отнемане на МПС с оглед на данните от последните години, би следвало да се окачестви като изключително остър и вреден за обществото и нарушаваш правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Приходите от тази престъпна дейност се използват за финансиране на други, много по - тежки прояви на организираната престъпност и като цяло създават заплаха за националната сигурност в страната. Средно на територията на Софийска Районна Прокуратура се извършват 2500 – 3000 противозаконно отнемания на МПС годишно, което по груби изчисления прави между 30 и 50 млн.лева годишно приходи за организираната престъпност. При тези числа не е чудно, че ресурсната обезпеченост на тези групи е в хиляди пъти по – голяма от ресурсите с които разполагат органите за разкриването на тези престъпления. По същата причина също не са за учудване резултатите от разкриването на тези престъпления ( 2 – 3 %) или направо доближаващи се до абсолютната нула. Причините за това могат да се нарекат комплексни и по мое  мнение би трябвало да са приоритет на държавата и на правораздавателните органи.

 Безспорно- такъв един проблем - следва да бъде "забелязан" от държавата, този проблем не само следва да бъде констатиран и коментиран от държавните институции, но последните трябва и да приемат конкретни правила, норми за неговото регулиране и ограничаване, което регулиране следва да бъде направено именно с нормативен акт, доколкото проблемът засяга широк кръг представители на обществото. Общоизвестно е, че тези престъпления се извършват от организирани престъпни групи, характеризиращи с се с  изключително добра финансова и обща ресурсна осигуреност, мобилност, добра подготовка и използващи пропуските, допускани от правораздавателните органи. „Работата“ на извършителите се характеризира с много висока степен на организираност, добре структурирана организация, функционална разпределеност на задачите на всеки един от тях, техническа осигуреност и добро взаимодействие помежду им. Пропуските на правоохранителните органи създават увереност на извършителите на престъпления, като цяло и чувство за безнаказаност при извършването им, а с действията си Държавата, в лицето на органите на МВР и Прокуратурата  и особено с  бездействието си, оказва пасивно съдействие на извършителите на тези престъпления, а както сме свидетели от разкритията  в последно време и с активно участие на представители на правоохранителните органи. Невъзможността на държавата и правоохранителните органи да осигурят обществен ред, сигурност и защита на правата и законните интереси на гражданите е слабост, която рефлектира върху общото състояние на системата и подписаният договор между гражданите и институциите избрани да ги управляват.

Съгласно Чл. 7. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Също така, съгласно ЗОДОВ Чл. 1. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като (2) исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административно процесуалния кодекс. Отговорността е обективна и се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка последица от незаконния акт, действие или бездействие. Обезщетение за вреди от незаконни актове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, които не са нищожни, може да се иска след тяхната отмяна по установения за това ред – чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, а когато вредите произтичат от нищожен административен акт или от незаконосъобразно действие или бездействие, нищожността на акта и незаконосъобразността на увреждащото действие или бездействие се установява пред съда, сезиран с иск по чл.1 от ЗОДОВ. В разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ е посочен  пасивно легитимираният ответник по иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно – държавният орган, чиито длъжностни лица са издали незаконосъобразния административен акт, извършили са незаконните действия или са допуснали незаконно бездействие в процеса на осъществяване на административна дейност, от което са произлезли вредите.

Исковата защита за вреди от дейност на администрацията е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна дейност по смисъла на закона е дейността на  органи и лица, които осъществяват възложени им от закона изпълнително разпоредителни функции, т.е. упражняват властнически правомощия в рамките на предоставената им компетентност.

Необходима предпоставка за допустимост на иска за вреди от административен акт е неговата незаконосъобразност да е установена в специално производство. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед посоченото под дейност на администрацията за вреди, за които държавата отговаря, следва да се разбира такова действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административно отношение между административен орган и граждани. За да бъде ангажирана отговорността на държавата и същата да отговаря за вредите на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействие на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност и за успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на този специален закон, е необходимо установяването на тези три предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, или неоснователно действие на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; наличие на вреди от незаконосъобразния акт и причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния административен акт и неоснователните действия. Законодателят поставя като изискване за допустимост на иска за обезвреда наличието на отменен акт или незаконосъобразно действие/ бездействие на административен орган.  ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност.  В допълнение на вече посоченото по-горе следва да се отбележи и това, че административна е дейността, която се осъществява от органите на държавната власт и се характеризира с отношения на власт и подчинение, а административният акт създава права и задължения за конкретни правни субекти. В хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ се разглежда именно дейността по издаване на административни актове и тази, която е проява на физическо действие или бездействие на административния орган. 

Преди всичко следва да се посочи, че не е спорно, че за да се реализира отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ следва да са налице предпоставките, посочени в цитираната новела, а именно: настъпили вреди от имуществен или неимуществен характер/, признати за незаконосъобразни актове, действия или бездействие на органи или длъжностни лица, част от държавния или общински апарат, но действащи при или по повод осъществявана от тях административна дейност, а също така и наличие на причинно – следствена връзка между вредите в сферата на увреденото лице и незаконните актове, действия или бездействие на лицата, осъществили конкретната административна дейност.

Що се отнася до изискването за наличие на вина, като предпоставка за възникването на задължението за обезвреда, то тук такава не е необходимо да се установява, доколкото последната не е законово регламентирана предпоставка по ЗОДОВ, т.е. изследване субективното отношение на лицето, осъществило незаконосъобразната административна дейност било като е издало дефектен административен акт, било като е осъществило незаконно действие или е бездействало неоправдано, не е необходимо. Или в последната насока е налице пълно сходство с хипотезата на чл.49 ЗЗД, при която говорим за т.н. “обективна” отговорност, при която виновно поведение не се търси, тъй като това не част от фактическия състав на съответния вид специална деликтна отговорност.

Следва да се има предвид също така, че досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен административен акт – отмяната му по съответния за това ред, докато при  незаконосъобразно действие или бездействие – същите се установява от Съда, пред който е предявен иска за обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействие на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Понятието вреда е утвърдено в науката и съдебната практика. Тя представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяващо се в претърпяване на болки и преживяване на страдания. Предвид обстоятелството, че ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществените вреди и с оглед § 1 от Заключителните му разпоредби, субсидиарно се прилага гражданското законодателство и по-конкретно разпоредбите на Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).

Според чл.204 ал.1 и 2 от АПК допустимостта на иска за обезщетение в производството пред административния съд се обуславя от наличието на отменен административен акт или предполага оспорване на определен административен акт в същото производство. По реда на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.128 ал.1 т.5 от АПК на административните съдилища са подсъдни само искове за обезщетение за вреди, когато са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействие на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно алинея 4 на посочения законов текст, когато ищецът черпи правата от незаконосъобразни действия или бездействие на администрацията установяването на незаконосъобразността на действието или бездействието се извършва от съда пред който е предявен иска. Във всички случаи при предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ установяването на незаконосъобразност или нищожност на административния акт, съответно незаконосъобразност на действието или бездействието съставлява преюдициален въпрос при решаване на правния спор по иска за обезщетение.  В тази връзка посочването на конкретното действие или бездействие, довело да настъпването на вредите, чиито обезщетяване се иска, се явява условие за допустимост на предявените искове.

За да се ангажира отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементи от фактическия състав на посочената разпоредба - незаконните действия или бездействие, извършени от длъжностни лица на ответника, които да представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконните действия и вредата. Административна дейност е тази, която се осъществява от органите на държавната власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с властнически правоотношения.

Законодателят е уредил в два текста в гл.ХV, разд. Втори от АПК, при какви предпоставки е допустима защитата срещу незаконосъобразните бездействие на администрацията. И в двата текста е посочено, че такава защита може да се търси, т.е. е допустима, единствено по отношение неизвършването на едно фактическо действие, било когато то е дължимо по силата на закона /чл.256/, или произтичащо направо от правната норма /чл.257/. Същественото е, че исковете по тези текстове са допустими, когато се търси защита срещу фактически действия, не срещу правни такива. Разграничението в двата законови текста е дали тези фактически действия се опосредяват от подаване на искане до административния орган, или те се дължат направо по силата на правната норма, без опосредстващ акт. Същото е направено с оглед проследяване дали в първия случай е изтекъл 14-дневен срок от сезирането на органа с искането да извърши фактическото действие. Следователно за да са допустими исковете по чл.256-257 от АПК същественото е да се установи дължал ли е административният орган /АО/ извършване на едно фактическо действие.

В случая се подържа твърдение, че е налице незаконно бездействие на ответника Министерски съвет, изразяващо се в непредприемане на мерки за  осигуряване на ефективна защита на правата и законните интереси на гражданите от престъпни посегателства в условия на правна сигурност и стабилен правов ред във връзка с противозаконно отнемане на МПС по Чл.346 от НК  и за недопускане, отстраняване или ограничаване на действието на факторите, които оказват влияние върху възникването, развитието и съществуването на този вид престъпна дейност. Както е видно от приложеното доказателство разкриваемостта на тези престъпления е изключително ниска по данни на СРП, както следва:2005 г. – 2,5 %; 2006 г. – 2,2 %; 2007 г. – 2,5 %; 2008 г. – 1,86 %.

В разработената през 2005 г Национална стратегия за противодействие на престъпността като действия за реализация на приоритетите и целите никъде не се споменава за големият брой извършвани престъпления по Чл.346 от НК и тяхната опасност за стопанството, правата и интересите на гражданите и юридическите лица. При общата оценка за състоянието за престъпността няма и следа от признаването на устойчивият ръст на тези престъпления и вредните ефекти, които оказват върху стопанството, правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Не се признава и отчита, че тези престъпления по същество представляват организирана престъпност и като такава следва да бъде поставена под особено внимание от страна на правоохранителните и законодателните органи. Не е отделено внимание на изключително ниската разкриваемост на тези престъпления ( 2 – 3%) от общия брой на извършените и ниската ефективност на органите на МВР и Прокуратурата.

Не са взети абсолютно никакви мерки от страна на Министерски Съвет за преодоляване на причините и пречките пред нормалното функциониране на системата като цяло. Не са предприети стъпки в насока на подобряване на законодателството чрез промени в НК и НПК по отношение на престъпленията по Чл.346 от НК. Структурата на престъпността в София, която се запазва непроменена в продължение на години, налага да се вземат мерки от правоохранителните органи за засилено противодействие, насочено основно към престъпленията против собствеността. По-специално, за да бъде ефективно това противодействие, трябва да се засили работата на оперативните работници по разкриване на извършителя на престъплението. Трябва да се отбележи, че почти всички спрени от СРП досъдебни производства срещу неизвестен извършител съдържат само протокол за разпит на пострадалия и протокол за оглед на местопроизшествието, които действия са извършени от дознателите. По тези дела масово липсва индикация за каквато и да било оперативна дейност. При това положение, не е чудно, че делата се спират, а нерядко и абсолютната давност по тях изтича

Друг проблем при противодействието на престъпността е твърде недостатъчната кадрова и материално-техническа обезпеченост на органите на МВР и главно на дознателския апарат. Дознателите са недостатъчно като щат, а и самият този щат не е зает изцяло. От друга страна, откакто новият НПК влезе в сила, разследването на повече от 95% от до съдебните производства се прехвърли върху дознателите. Това доведе до рязко увеличаване на натовареността в работата на този орган, което означава, че дознателят е изправен пред дилемата дали да изпълнява стриктно указанията на наблюдаващия прокурор и да нарушава винаги сроковете на разследване, или да ги изпълнява формално, колкото да „отхвърли” работата. И двата варианта влияят отрицателно върху качеството на разследването, респективно върху разкриваемостта и доказването на престъплението и вината на извършителя. Продължава да бъде неразрешен проблем липсата на единна информационна мрежа между структурите на МВР, от една страна, и между тях и прокуратурата, от друга.

С Решение 586/07.07.2009 Министерски съвет приема концепция за наказателна политика и разработване на нов Наказателен кодекс. В приетите цели на наказателната политика не е обърнато внимание на нуждата от особено внимание за предотвратяване и разкриване на тези престъпления за осигуряване на ефективна защита на правата и законните интереси на гражданите от престъпни посегателства в условия на правна сигурност и стабилен правов ред. В предложенията за изменения на НК не е споменато нуждата от промяна в  чл.346 и по специално нуждата от инкриминиране на притежаването на предмети и устройства предназначени за противозаконно отнемане и взломяване на МПС, което ще позволи на органите на МВР по – успешно да предотвратява престъпленията и да действа превантивно. Съществуват и различни мнения относно нуждата от присъствие на Чл.346 въобще в  НК, които не се вземат в предвид. В Чл.346 се говори за противозаконно отнемане, което е нещо като полукражба, а това си е чиста кражба. По мнението на специалисти въпросният текст облагодетелства престъпниците в бранша, тъй като по него те получават по-ниски присъди до осем години, докато при кражбата наказанието е до 10 г. Юридическият трик е в разликата между кражба и противозаконно отнемане. В първия случай трябва да се докаже, че крадецът е имал цел да присвои откраднатото. По тази причина обвиняемите заявяват, че са взели колата за малко с намерение да я върнат. Така биват осъждани за отнемане, вместо за кражба по Чл.195 ал.1 от НК ако въобще бъдат разкрити. Грабежите и кражбите на МПС имат най-голям дял в престъпността в страната и са с най-ниска степен на разкриваемост и въпреки това не е обърнато внимание на този факт.

С Решение на Министерски Съвет 894/18.11.2009 г е приет Проект за изменение и допълнение на НПК.

С Решение на Министерски Съвет 895/18.11.2009 г е приет Проект за изменение и допълнение на НК. В предложенията за изменения на НК отново не е споменато нуждата от промяна в  чл.346 от НК.

На 18.11.2009 от Министерски Съвет е приета Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.

С неизпълнението на функциите си органите създават обективни предпоставки за извършването на тези престъпления, оказва се  пасивно съдействие на извършителите на тези престъпления, създава се  увереност на извършителите на престъпления, като цяло и чувство за безнаказаност при извършването им. Считаме, че с това са нарушени конституционните ни права за упражняване на  стопанска дейност, инвестициите ни не са защитени и сме лишени от правото на труд.

Поддържа се  твърдение, че е налице незаконно бездействие на ответниците СДВР – МВР, изразяващо се в непредприемане на действия по разследване на кражбите на МПС, неразкриване на извършителя и увреждане на имуществената сфера на ищеца, както и причиняване на болки и страдания по повод на това. Дейността на МВР и на съответните регионални дирекции на вътрешните работи, свързана със защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот, здраве и имущество, е в изпълнение на възложените им от закона основни функции и съставлява  част от дейността на административния апарат в държавата. Затова за незаконни действия или бездействие на служителите на МВР, те ангажират отговорността на държавата по чл.1 ЗОДОВ. Аргумент в подкрепа на това е разпоредбата на чл. 245 ЗМВР /отм./ В същия смисъл е решение на ВКС № 121 от 09.03.2005г. по гр.д. № 2438/2003г., ІV ГО.

 Прави впечатление, че нисък процент на разкриваемост се наблюдава при тези престъпления, за които се изисква реална оперативна дейност за разкриване на извършителя, тъй като при тях механизмът на извършване е такъв, че не предполага оставянето на достатъчно следи, насочващи към дееца /кражбата на МПС/. Това в по-широк план означава, че дейността на оперативните работници изобщо не е на нужното ниво. Задължение, именно, на тези служители на МВР е да разкрият извършителя на престъплението. Дознателите и прокурорите работят по делата срещу известен извършител главно за престъпления, за които още от самото начало е ясно кой е авторът на деянието, т.е. при които не се налага извършването на оперативна работа. За повишаване резултатите в борбата с престъпността следва да се засили екипната работа между разследващите органи и оперативните работници, като освен това информацията, събрана с помощта на оперативни способи, да може да бъде използвана за доказване на вина по реда на НПК. Оперативната дейност следва да бъде насочена в по-голяма степен в посока подпомагане процеса на доказване, а не да бъде самоцелна. През 2007 и 2008 г. се наблюдава спад в разкриваемостта. Част от причините за тази отрицателна тенденция бяха изложени по-горе. Този спад в разкриваемостта се потвърждава още и от факта на спрените досъдебни производства срещу неизвестен извършител. Ако развием тези разсъждения докрай, би могло да се направи извод, че оперативната дейност, където действително е необходима, е незадоволителна. Отнесено към дейността на СРП, това обяснява в голяма степен спада на делата, внесени в съда, за което ще стане дума по-долу. Общоизвестен е фактът, че прокуратурата няма функции по разкриване на престъпленията, а тези функции са изцяло в правомощията на органите на МВР. Качеството на разследване като цяло не е на достатъчно добро ниво, тъй като то е пряка последица от натовареността на разследващите органи, текучеството при тях, условията при които работят, квалификацията им и липсата на опит на някои разследващи полицаи. Наблюдава се тенденция, дознателите да напускат системата на МВР. Това се дължи на лошите условия на труд, при които работят дознателите, напрежението и натовареността в работата им.

Основна причина за малкия брой внесени в съда дела се дължи на спада в разкриваемостта. Обяснението за този факт трябва да се търси основно в обстоятелството, че това са най-вече дела срещу неизвестен извършител, по които са били изчерпани процесуалните способи за разкриване на извършителя или въобще не са били извършвани такива. По-конкретно, най-висок дял от тях заемат престъпленията по чл.346 НК /новообразувани – 2 997, внесени – 56 по данни за 2008 г./. По отношение на престъпленията по чл.346 НК трябва да се каже, че те предимно се образуват срещу неизвестен извършител и в рамките на срока на разследване не може да се разкрие извършителят на престъплението, поради което се спират. След спирането им и връщането съгласно чл.245 ал.1 от НПК за продължаване на работата по издирване на извършителя на престъплението, органите не предприемат никакви действия и по тези дела изтича абсолютната давност, без реално да е извършвана работа. Налице е неизвършването на фактически действия.

Може обосновано да се предположи, че е налице съставянето на  неистински документи и не  извършването незабавно на необходимите оперативно следствени действия по разследване на кражбите. Съставянето на доклади и издаване на заключителни становища и удостоверения е служебна дейност на съответния полицейски орган, който е и административен такъв, тоест тази дейност е административна по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. СДВР е част от административния апарат на държавата и нейните органи принадлежат към органите на изпълнителната власт. Като ЮЛ същата е право субектна и има надлежна процесуална легитимация. Ако от СДВР – МВР считат, че с оглед местопроизшествие и разпит на свидетел разследващите органи са предприели всички необходими мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването за разкриване на престъпленията, за които са образувани досъдебни производства, оставям на почитаемият съд да прецени. С оглед на тези действия може да се приеме, че са налице незаконни действия и  бездействие от страна на ответника СДВР – МВР  и са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 1 ЗОДОВ. Аргументи в тази насока са работата по преписките 43780/08, 52867/08, 27252/09.  Аргумент в тази насока е и  липсата на работа от страна на разследващите органи след спиране и връщане на наказателното производство, съгласно Чл.245, ал.1 НПК.

Спрямо ответника П на РБ смятаме, че искът също е  основателен. В случая е ясно, че забавянето на разследването на престъпленията  и лошите резултати по отношение на разкриваемостта е предизвикано и от действията на прокуратурата. Налице е  бездействие, произтичащо пряко по силата на правната норма, неизвършване на фактически действия, които са дължими при разследване на престъпленията по силата на НПК. Като цяло работата по преписките образувани по чл.346 от НК се характеризират с малка или никаква работа от страна на прокурора по ръководство и надзор на разследването при упражняване на правомощията си визирани в чл.196  НПК. Прокуратурата  бездейства през целия период на досъдебното производство. Масово се нарушават императивни правила, посочени в НПК, касаещи сроковете за разследване и вземането на всички мерки, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делата за разкриване на престъпленията, преписките са водят изключително формално, повърхностно и се нарушават разпоредбите на НПК, както следва:

Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.;

Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона;

Чл. 46. (1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. (2) В изпълнение на задачите по ал. 1 прокурорът:

1. ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;

2.  може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;

Чл. 196. (1) (1) При упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да:

1. контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото;

2. дава указания по разследването;

3. участва при извършването или извършва действия по разследването;

4. отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;

5. изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг;

6. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция "Национална сигурност" извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;

7. отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган.

(2) Освен правомощията по ал. 1, наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок.

Чл. 199. (1) В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления.

(2) Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава.Виж преписка 52867/08 06 РУ.

Чл. 203. (1) Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването.

(2) Разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.

 (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Разследващият орган системно докладва на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването.

Чл. 226. (1) Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора.

(2) Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно.

(3) Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или, че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина или, че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши.

Чл. 234. (1) Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му.

Чл. 242.(2) Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам.

Чл. 245.(1) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на съответните органи на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция "Национална сигурност" за продължаване на издирването. Тези органи съобщават на прокурора за резултатите от издирването и му предоставят събраните материали.

Аргументи в тази насока са работата по преписките 43780/08, 52867/08, 27252/09.

Тези обстоятелства силно подрониха у мен чувството за доверие в органите на властта и по-специално в Министерски съвет като висш колективен орган на изпълнителната власт, МВР и Прокуратурата като правозащитни органи, което пък от своя страна формира у мен усещане за правна и социална несигурност. Бездействията на органите предизвикаха за продължително време дискомфорт в семейството ми и причиняване на психически стрес, страдания и притеснения с оглед на невъзможността за упражняване на стопанска дейност и осигуряване на средства за издръжка на семейството ми, както и чувство на срам, че съм български гражданин. С кражбата на актива, в който сме инвестирали значителни средства за извършване на стопанска дейност ни се отнема възможността за извършване на такава и са настъпили материални и нематериални щети,  увреждане на имуществената сфера на ищците, пропуснати ползи, както и причиняване на болки и страдания по повод на това причинени от  Министерски Съвет на РБ с оглед на създаване на предпоставки за извършване на престъпления, непредприемане на мерки за  осигуряване на ефективна защита на правата и законните интереси на гражданите от престъпни посегателства в условия на правна сигурност и стабилен правов ред във връзка с противозаконно отнемане на МПС по Чл.346 от НК  и за недопускане, отстраняване или ограничаване на действието на факторите, които оказват влияние върху възникването, развитието и съществуването на този вид престъпна дейност и органите на Прокуратурата и МВР с оглед създаване на предпоставки за извършване на престъпления, неизвършване на необходимите процесуално – следствени действия и невъзможност да се разкрият извършителите на престъплението поради формално и повърхностно водене на производствата.